Ситуацията в многострадална Украйна (без всякаква ирония към страната и нейния народ) се развива така, че можем да констатираме, че всички страни вече са изпълнили предвоенните подготвителни мероприятия в дипломатическата сфера. Оттук нататък или някой трябва да отстъпи или следващата стъпка напред ще означава война.
В същото време Украйна не може да има "мащабна" война с Русия тъй като в различни теглови категории. Украйна дори не е в състояние да завладее Донбас. Участието на Киев в пряк военен сблъсък с Москва, дори като част от група държави, ще означава за Украйна почти моменталното й унищожаване като политическо образувание.
В същото време Украйна действа само като провокатор на началния сблъсък. Нейната задача е по някакъв начин да обозначи за световната общност участието на Русия във военния конфликт.
След това САЩ възнамеряват да развържат европейска война с участието на поне няколко източноевропейски държави - членки на НАТО и ЕС. Това ще им позволи да оказват натиск върху своите западноевропейски съюзници, които не искат конфликт с Русия, с искане да решат дали са с Москва или с НАТО.
Това не е лесен избор за Западна Европа. Изберат ли НАТО - избират война, която в този случай ще се доближи до мащаба на световната. Изборът на страната на Русия ще означава отказ от вековната система от съюзи, при която Западна Европа е свикнала да се чувства комфортно.
Съществува много голям риск европейците да изберат САЩ и НАТО, надявайки се, че кривата някак ще ги изведе и няма да им се налага да се бият. Но това е надеждата за чудо, а Бог изпраща чудеса само на достойните.
По този начин планираното военно решение на кризата на допирната линия в Донбас не може да се нарече украинско-руска война. Ситуацията е много по-лоша.
Нека напомня, че руският посланик, отзован за консултации, така и не се завърна в САЩ. Никой не знае за колко време е отзован, но информацията е разпространена чрез официалните руски медии. Москва посочи в информационното пространство и след това потвърди чрез министъра на външните работи, че отношенията със САЩ са в точката на замръзване, няма никакъв диалог. Това означава, че ситуацията е по-лоша, отколкото по време на карибската криза. Тогава СССР и САЩ участваха в активен диалог с цел предотвратяване на войната.
Европейските медии разпространяват информация, че САЩ са довели войските си в Европа до максимална степен на бойна готовност. В същото време в Италия беше проведено проучване на тема: "Готови ли сте да се биете срещу Русия за Украйна?" Нещо повече, много участници в проучването (повечето от които не искат никаква война) подчертаха, че всъщност не става дума за война за някаква непозната за повечето италианци Украйна, а за война за интересите на Вашингтон.
Така че европейците всичко разбират перфектно. Италианците дори изразиха надеждата, че ако избухне мащабна война, Путин ще изпълни обещанието си да нанесе удар по центровете за вземане на решения и няма да позволи на американците, да въвлекат други в конфликта и традиционно да се опазят зад океана.
Някакъв полски генерал се възбудил и заявил за спешната необходимост от създаване на Балтийски съюз (състоящ се от Полша, балтийските държави и скандинавските страни) за война с Русия. НАТО явно не му се струва достатъчно надежден.
Във всяка армия има достатъчно генерали-маразматиции, но когато подобни изявления започнат активно да се обсъждат в националната и международната преса, това означава, че съответното общество (полско, прибалтийско) морално е готово за война, сдържащите центрове, включително инстинкта за самосъхранение, който обикновено блокират рисковите решения, са изключени.
Украинското ръководство въпреки, че извършва провокативните обстрелвания на Донбас, очевидно се страхува да провокира Русия за реални военни действия, като добре си спомня какво се случи през 2008 г. с грузинската армия и през 2014-15 г. с украинските въоръжени сили.
Американците, които до последно се преструваха, че нямат нищо общо с това, дори трябваше да разкрият открито своето участие в провокирането на конфликта. В рамките на един ден на 1-2 април се проведоха телефонни разговори между министрите на отбраната и президентите на Украйна и САЩ.
И в двата случая американски партньори тласнаха Киев към конфликт с Москва, обещавайки да не оставят Украйна лице в лице с Русия. Веднага след това Киев поиска съвместни учения с НАТО (до момента решението за провеждането им не е взето, но мисля, че САЩ ще се опитат да го прокарат). Украйна също така информира Съвета за сигурност на ООН за ескалацията по контактната линия в Донбас. Това се прави, за да се прехвърли вината за избухването на конфликта върху Русия, така че да може да кажат „Предупредихме. Дори се обърнахме към Съвета за сигурност!“.
Върховната Рада на Украйна промени законодателството, регулиращо наборната военна служба, като осигури на Зеленски официална възможност в рамките на 24 часа да вдигне милион души отслужили в армията и като минимум половината от които имат опит в сраженията в Донбас. Тъй като такъв брой хора, Украйна не е в състояние да облече, храни, въоръжава и формира от тях нови части и формирования, това означава, че украинските въоръжени сили са осигурени с точно толкова пушечно месо, колкото могат да преработят.
Също така Украйна непрекъснато демонстративно прехвърля войски към демаркационната линия и на границата с Русия. В някои случаи става дума за планова ротация на формирования в зоната на конфликта в Донбас, забележително е обаче, че Киев не си направи труда да опровергае информацията на собствените си медии за укрепването на своите войски на границата с Русия.
Москва отговори със също толкова демонстративно прехвърляне на войски в района на украинската граница. Освен това руското министерство на отбраната мълча цяла седмица, преди да съобщи, че войските се прехвърлят като част от планирани учения. Путин проведе видеоконференция с Макрон и Меркел, по време на която руската позиция по настоящата криза беше съобщена на Франция и Германия. Съдейки по последващото им поведение, те бяха енергично посъветвани да стоят мирно и да не се опитват да се включват в този конфликт.
Руският външен министър проведе обширни и успешни преговори с Китай, включително и относно координацията на действията между Москва и Пекин в отговор на провокациите на Вашингтон, след което Русия и Китай едновременно предприеха редица неприятни мерки за борба с американската цензура в глобалния интернет, също така нанесоха фини, но осезаеми удари по американските търговски и икономически интереси.
В същото време високопоставени представители на руското министерство на отбраната посетиха редица държави, съюзни с Москва и Пекин в Югоизточна Азия, и проведоха консултации с китайските си колеги, чието съдържание не беше разкрито. Между другото, китайците отдавна искат да си върнат Тайван и не изключват провеждането на военна операция срещу съюзническите на американците островните сили на Гоминдан.
Три руски подводници едновременно изплуваха в Арктика, пробивайки леда, и извършиха успешни учебни изстрелвания на ракети. Това не е нищо друго, освен демонстрация на Америка за възможността да се нанесе мащабен ядрен удар срещу нея от най-уязвимата посока. Съгласно последните новини, в Сибир са забелязани ешелони с войски и техника, движещи се в посока на Европейската част на Русия (снимките бяха публикувани в интернет от очевидци на прехвърлянето на войски).
В Донецк и Луганск бяха издадени укази за първия призив за военна служба в историята на народните републики. Досега са призовани четиристотин души общо за двете републики. Това е повече демонстрация, отколкото реално укрепване на корпуса на републиките. Но указите позволяват едновременно да се извикат десет възрастови групи наведнъж, което ще позволи, ако е необходимо, да се увеличи количествения състав на въоръжените сили на републиките два или три пъти. Тъй като ДНР / ЛНР разчитат на подкрепата на Русия, не би трябвало да има проблеми с оръжията и униформите на такъв брой хора. Руските складове са в състояние да въоръжат и облекат милиони хора.
Москва открито заяви и показа, че не възнамерява да отстъпи. Бих искал още веднъж да подчертая, че практически всички предварителни дипломатически и политически действия са извършени от двете страни. На практика не остава място за по-нататъшно напомпване на напрежението без преход към открит конфликт. Маневрите, които все още могат да бъдат предприети, няма да облекчат напрежението по никакъв начин и техния потенциал също ще бъде изчерпан през следващите седмици.
Страните (и това не са Украйна и Донбас, а Русия и САЩ) са в ситуация „кой ще мигне пръв“. Всъщност маразматичната администрация на Байдън изпълни декларирания от Хилари Клинтън по време на нейната президентска предизборна кампания през 2016 г. план за ядрено изнудване на Русия. Тогава Хилари обяви, че ще поиска отстъпки от Русия под заплахата от мащабна ядрена война. Сега САЩ демонстрират готовността си в няколко стъпки да доведат кризата в Донбас до нивото на пряка военна конфронтация между Русия и САЩ.
Защо правят това? Защото нямат останали други начини да защитят своята глобална хегемония, без която САЩ с едно докосване се превръщат в слаба и бедна регионална държава, вътрешно нестабилна и склонна към разпад (в далеч по-лошо състояние от Русия през 90-те). Според собствените им американски изчисления, през следващите три до четири години те ще бъдат окончателно победени в икономическата и политическа конкуренция с Русия и Китай и ще изгубят дори теоретичната възможност за спечелване на военен конфликт. Вашингтон е изправен пред дилемата: сега или никога.
Означава ли това, че войната е неизбежна? Не. Опасността и е много голяма. Освен това съществува голям риск събитията да излязат извън контрол, особено предвид неадекватността на американската администрация. Но, както бе споменато по-горе, политиката не предполага задължително фатално развитие. Винаги има много възможности за развитие на ситуацията.
Според нас съществуват три основни варианти, за да избегнем най-лошото:
1. Някой ще отстъпи без война. За отстъпилия това би означавало политическа катастрофа, но отложена. Това няма да е забележимо веднага.
2. Военната криза ще започне и завърши твърде бързо, за да имат време САЩ да разгърнат плана си за превръщането и в европейска война. Грубо казано, Украйна ще бъде унищожена толкова бързо, че поляците, прибалтите и другите самоубийци за американските интереси, както и самите САЩ, няма да имат време да реагират, а по-нататък ще е късно.
3. На някакъв етап ще има празнина в ескалацията на ситуацията. Украинските лидери може никога да не посмеят да преминат последната граница. В края на краищата те практически нямат шанс да оцелеят, какъвто и да е резултатът от конфликта. Дори ако САЩ изпратят самолет за тях (което е малко вероятно), той просто няма да стигне до киевското летище Бориспол или няма да може да напусне въздушното пространство на Украйна.
Русия може да затвори небето над Украйна във всеки един момент. Източноевропейците може да не се осмелят да се въвлекат в конфликта. Едно е да „обявяваш война на Русия“ в собствените си медии, а съвсем друго е да го направищ на практика. Може да не успеят да дотичат до бомбоубежището. И ще е добре, ако парашутисти долетят да вземат пленници, защото ако пристигнат ракетите - те не вземат пленници, защото не умеят. Западна Европа може да заеме твърда позиция. САЩ едва ли ще рискуват да доведат конфликта докрай, ако европейските им съюзници откажат да ги подкрепят, включително да забранят на американците да провеждат подривна дейност срещу Русия от тяхна територия. Западна Европа добре познава това неприятно усещане, когато твоя град, малката ти добре поддържана държава е мишена за бездушни ядрени бойни глави, способни три пъти да я изтрият в радиоактивен прах. Те искат да живеят добре, а не да умрат героично за американската хегемония.
Страхът от смъртта може да събуди в тях смелостта, необходима за открито противопоставяне на САЩ.
Слабостта на всички тези варианти се крие в едно нещо – остава да разчитаме на факта, че някой друг ще вземе правилното решение, тъй като ние самите вече не можем да отстъпим. Но, както виждаме, има много варианти, при които фаталното развитие на събитията се прекъсва.
Въпреки това с тъга трябва да заявя, че през петдесет и петте години, които съм живял, светът никога не е стоял толкова близо до война. Най-близко (след Карибската криза, която се случи още преди моето раждане), бяхме до Третата световна война по време на европейската ракетна криза в началото на 80-те, когато САЩ разположиха своите ракети със среден обсег в Европа, а съветските комплекси РСД-10 „Пионер“ (SS-20 според класификацията на NATО) бяха разположени в ГДР. Позиционните зони на ядрените ракети бяха разположени на няколко десетки километра една от друга (в ГДР и ФРГ), което означаваше, че всеки конфликт с използването на конвенционални оръжия заплашваше да се превърне в размяна на ядрени удари, тъй като в случай на пробив врагът би успял да достигне ракетните позиции за едно-две денонощия.
Така че, дори тогава ситуацията беше по-добра, тъй като американците, макар и заразени от каубойството, като цяло бяха вменяеми, не искаха война и диалогът вървеше. Сега ние (и целият свят) имаме работа с неадекватни хора във Вашингтон, за които бъдещият свят е по-лош от войната. Нещо повече, те вярват, че войната все още може да бъде спечелена и не са готови да говорят с никого за компромис, изисквайки едностранни отстъпки.
И все пак имаме шанс. Повечето хора (американците не правят изключение) искат да живеят. Хунтата на сенилния Байдън, завладяла Белия дом, не е всемогъща. Тя също може да бъде спряна с общи усилия.
Оценили 2 человека
4 кармы