Украйна: за какво плака Христос?

Сергей Комаров, 14.03.2022 г. 10:49:54 ч

„Войната трябва да сполети християните, които потъпкват Христовия закон, дори и да не го искат, както се наказва виновно дете” (Св. Николай Сръбски. Война и Библия).

Много хора питат моето мнение за това, което се случва сега в Украйна.

Преди всичко искам да изразя своите съболезнования и съчувствие към всички цивилни, които пострадаха по време на военните действия. Самият аз оцелях след войната в Приднестровието през 1992 г. знам, че е страшно.

Украйна... Почти целият ми живот мина в Украйна. 20 години в Киев (от 1999 до 2019 г.). Преди това - последователно в Молдова (сега Приднестровието), после в Одеска област. През лятото - винаги при баба ми в района на Ровно.

Украйна е моята родина. Обиколих я неведнъж. Където и сега да гърмят експлозии, малко или много разпознавам тази област от снимка или видео. Всичко е много близо. Има почти всички роднини там, много познати. Това, което им се случва сега, ми причинява голяма болка.

И всичко, което ще кажа по-нататък, не е морализаторство и не упрек, а опит да се разбере как всичко е стигнало до такъв тъжен резултат.

Донбас

Хората в Украйна сега са уплашени. И е трудно. Също толкова страшно и трудно, колкото беше в Донбас през последните 8 години...

Какво? Донбас? Усещам как някои се напрягат, колко им е неприятно да четат това. И аз знам и очаквам аргументите: „Побеждаваме злото със зло? Умножаваме плача и страданието? Отмъщение ли е?

Не, не става дума за отмъщение, братя. А за истината. И в това най-накрая да спре геноцида в Донбас. И за да се спре, трябваше да бъдат спрени тези, които водеха тази война. Нямаше друг изход. Уви.

Вече изминаха 8 години, откакто Украйна започна незаконно да използва армията срещу неконтролираните територии на Донбас. 8 години непрекъснати бомбардировки над цивилното население. Разбити къщи, разкъсани деца. Зверствата на опълченските батальони от типа "Торнадо". Кръв, кръв, кръв...

Само по приблизителни данни от 14 000 до 15 000 хиляди убити. От тях няколкостотин деца. И това безумие нямаше край...

Колко години още трябваше да продължава това?

Целият свят мълчеше. Кой в Украйна пише, крещеше за това? Единици. Тези, които бяха принудени да се крият, или да заминат в чужбина, или се озоваха в украински затвор. Или просто бяха убити.

Разбираемо, имаше страх. Не всичко можеше да се изрече и напише. Но - в края на краищата темата за Донбас стана „неудобна“ дори в обикновените разговори сред украинците. Това е най-страшното нещо. Постоянното страдание на мирните съграждани от собствената им страна се превърна в норма, с която всички бързо свикнаха.

Украинката Евгения Билченко, бивша доброволка от Десния сектор, която сега е прозряла от нацистката дрога, пише:

„Украинците в годините след Майдана извършиха процедура, известна в психоанализата като „идентификация със сянката“. Миризмата на изгорени тела в Одеса е миризма. Умиращите жени на прага на администрацията на Луганск са цвят, вкус, контакт. Реалността на невинно убитото човешко тяло не можеше да не удари очите. Последните разговори с обикновени украинци показаха, че през всичките тези години те всъщност са знаели кой го е направил. Всъщност те сами са го направили, защото да знаеш за престъпление и да го допуснеш е грях. Все пак беше далече, не при тях, там, при хора от най-ниската степен.

Нацизмът, немислим в 21 век, не са само килиите за изтечания на "Азов". Това като смутеното повдигане на веждите на мениджър в Днепър, фризьор в Одеса, бариста в Киев при думата „Донбас“. Забравихме и за пълната слепота и глухота на украинците по отношение на репресиите срещу инакомислещите в самата страна.

Чувствайки се като съучастник в престъплението, неспособен да излезе, от Сянката. Адска непристойност вътре в себе си. Не е възможно да се носи дълго време в себе си. Сянката се отчуждава от човек върху някой друг („За ние за какво сме виновни?!“) и подтиква да се идентифицираш другия като с фигурата на защитник: така е по-лесно да издържиш.

Понеже идентифицирането като симптом на Стокхолмския синдром се случи преди осем години, през всичките тези години украинците са живели в легитимиран начин да убиват друг под прикритието на фантазия за война. Фантазмите са склонни да се сбъдват... Ако преди човек е живял в състояние на война и омраза към ближния, сега тази фантазия е достигнала своя предел, който е Реалното.

Билченко не е ли права? Украйна живя ли така?

Уви, това е ужасна истина: Бог позволи на войната да дойде откъдето тръгна и където беше забравена. И сега този ужас ще трябва да премине не само през Донбас, но и през цяла Украйна. Когато идват Божиите наказания, те засягат всички – и виновните, и невинните, и лошите, и добрите.

Не злорадствам и не съм отмъстителен. Това е моята болка, нашата болка. Повтарям: Украйна е моята родна страна. Моите най-близки роднини и приятели са почти всички в Украйна. И те също страдат, и също седят в бомбоубежища. Те съм аз. Вие сте аз. И сърцето ми се къса при мисълта за всички вас.

Но сега говорим за духовни закони. Не може да е „Всичко наред“ там, където невинна кръв се пролива с години, истината се потъпква и процъфтява мизантропна идеология. Там, където царуваше беззаконие, няма да има мир. Това е законът на Библията и на живота.

"С мълчание се предава Бог"

„С мълчание се предава Бог“ - пишат ми днес от Украйна с упрек, че не излизам на улицата, за да протестирам срещу специалната операция на Руската федерация. Братя, Бог беше предаван чрез мълчание за тези 8 години, когато беше пролята кръвта на невинни хора, когато беше извършено такова беззаконие в цяла Украйна, от което земята стенеше.

Вие, които днес ми пишете гневни писма на тема "защо мълчите" - защо мълчахте, когато изгаряхте хората в Одеса? Убити деца в Донбас? Бомбардирали мирни градове всеки ден в продължение на 8 години? Унищожени хора в Мариупол? Застрелян невъоръжен "Беркут" на Майдана? Когато нацистката идеология беше официална, когато Украйна беше наводнена от потоци от русофобия, когато църквите бяха заграбени в цяла Украйна и свещеници и енориаши бяха бити, когато управляващите направиха разцепление, което удари цялото световно православие.

Мълчахте, сякаш това не ви засягаще. Беше ви комфортно и добре. Сега, когато стигна до вас, почнахте да говорите.

Тогава не мълчах. Живеейки в Украйна, говорех и писах 6 години, без да се крия. Крещях с пълен глас – за Донбас, за неонацизма. Назовавах нещата с имената им. След това напуснах Украйна. Напуснах, впрочем, и заради заплахите, които получих от нацистите. А ти, който ми пишеш за греха на мълчанието, нямаш морално право да ме упрекваш за мълчание.

Войната не започна сега, тя започна през 2014 г. И обикновения човек не се интересуваше от страданията на хората. Живеехме сякаш нищо не се случва. "Къщата ми е е открая" ...

Да, обикновен човек не винаги може да повлияе на случващото се в държавата. Но има принцип на колективна отговорност за греховете на обществото, в което живеем. Ако Лот беше останал в Содом, щеше да загине. Праведният Йеремия преживя ужасите на войната и разрушаването на Йерусалим, въпреки че самият той не е замесен в греховете на властите и хората.

Вие сте в матрицата. И с вас ще се случи същото което и с нея.

Важно е да се отделите от матрицата, поне вътрешно. Скърбейки за това, което се случва, с несъгласието в сърцето. Както в книгата на Езекиил, Господ, унищожавайки Израел заради греховете им, казва на ангела: „Минете през града, през Йерусалим и поставете белег на челата на онези, които стенат и се оплакват от мерзостите, които се случват в него” (Езек. 9:4). Бог чува духовните стенания за мерзости и отбелязва такъв човек, води го.

Но, уви, стотиците злонамерени истерични писма, които сега идват при мен от Украйна, показват, че „моделът на Билченко“ основно работи - пълното сливане с „матрицата“, идентификация със сянката. А това означава омраза. Не си мразен, защото си казал нещо, а дори заради твоето мълчание. Трябва да говориш както те искат - иначе получаваш омраза...

Изключително съжалявам за цивилните, които попаднаха в маховика на войната. Но трябва да оставаме християни. Омразата не е пътя към мира. Информационните войни са много по-страшни от военните действия. Те унищожават душата, а не тялото. И заедно трябва да победим информационната война, оставайки хора. Дори по време на Втората световна война руският и германският народи не са се мразили.

Особено искам да кажа на жените. Сестри, ваш свещен дълг е да се молите за света, за вашето семейство и приятели. Защо се напомпвате с различни видеоклипове (повечето от които фалшиви) и след това пишете писма на омраза? Може ли омразата да се комбинира с молитва? Омразата унищожава самия си носител, осквернява отвътре. И продължава, не спира войната.

Свети Николай Сръбски пише: „Колко е безсмислено да призоваваме жителите на град, в който вилнее чумата: „Бъдете здрави!” Също толкова безсмислено е да викате: „Мир! Мир!”, но да живеем в греховна нечистота и безнравственост. Самото здраве ще дойде в града, когато се очисти от мръсотия и чумна зараза, а мирът ще дойде в народите, когато се очистят от чумата на неверието и греха. Иначе виковете ни: „Мир! Мир!" - не мирът, а войната ще ни отговори ”(Писмо 271).

Неонацизъм

Тук споменах св. Николай Сръбски. Той има книга, наречена Войната и Библията. В днешната ситуация тази книга трябва просто да се научи наизуст.

Въз основа на Свещеното писание светецът, който сам е пострадал от войната, извежда духовните закони на войната и мира.

1) Греховете на управниците на народа са причина за война и поражение.

2) Заради греховете и беззаконията на богоборческите водачи на народа страда и народът, а държавата, изгубила своята независимост и свобода, изчезва.

3) Никой народ не може да живее спокойно, съгрешавайки срещу Божия закон.

4) Грехът е причинителят на войната; и колкото и грешните хора да показват миролюбието си, войната ще ги удари;

5) Наказвайки отпадналите от Бога богоборци, Господ понякога изпраща далечни народи срещу тях.

Светецът пише, че цял народ може да отпадне от Бога и да стъпче Неговия закон; греховете на хората са причината за тяхното робство; причината е в ръцете на хората, а следствието е в ръцете на Бог.

Епископът идентифицира пет основни идола, на които човек може да служи в мирно време:

1) материя;

2) лично аз (его);

3) империализъм;

4) нация;

5) култура.

Не са необходими много усилия, за да се разбере основният проблем на Украйна. Това е нацизмът.

Мнозина сега правят изненадани очи: имаше ли нацизъм в Украйна? Честно казано, това ме изумява.

Живея в Киев от 20 години. Свидетелствам за това, което видях със собствените си очи. Видях как украинският неонацизъм узря и се засили и какъв скок направи след 2014 г.

Нацистки шествия с факли в цялата страна. „Азов” и „Айдар” с неговите нацистки символи. "Десен сектор" с неговите нацистки символи. Възхвала за "героите" на УПА. Героизация на Бандера и Шухевич. Именуване на улиците на сътрудниците на Хитлер. Почитане - на държавно ниво - на дивизиите на СС "Галиция" и "Нахтигал", възпоменателни събития в чест на украинския СС (излизаха дори юбилейни марки в чест на "Галиция"). Зигуващи членове на нацистките маршове. Тържествено погребение на SS с участието на местните власти и части на почетния караул на въоръжените сили на Украйна. Разпределението на огромни публични средства за развитието на младежки неонацистки организации.

Това са факти. Нацизмът в Украйна дори при Порошенко, Турчинов, Яценюк всъщност се превърна в държавна идеология – тоест фашизъм. Фашизъм, умножен от русофобия.

Русофобията винаги е била същността на украинската национална идея. Един киевски журналист пише: „Изкуствено създадената украинска държава има смисъл само като противоположност на Русия. Идеологията на украинизма, предназначена да преправи руснаците в антируснаци, беше шовинистична от първите дни на появата си. Без него Украйна-анти-Русия губи смисъла си. Президентите на Украйна са принудени да се впишат в тази идеология, за да има смисъл от дейността им.

И най-лошото е, че хората постепенно приеха русофобията, свикнаха с нея. Моите киевски приятели и аз се надявахме, че неонацизмът няма да пробие дебелината на съзнанието на руския народ и ще заседне нейде на повърхността. Не. Успя да го пробие. Защото зрителят бе подложен на информационна обработка, независимо дали искаше или не.

Капката точи камъка. Бавно, постепенно. В детските градини, училищата, университетите, в армията. От патриотизъм към национализъм, от национализъм към нацизъм, от нацизъм към фашизъм. И когато хората, изгорени в Дома на профсъюзите в Одеса, бяха наречени „пържени колорадски бръмбари“, „пържена вата“ – украинското общество го погълна. И това вече бе дъното.

Фашизмът е не само диктатурата на националистите (установена в Украйна след държавния преврат през 2014 г.), но и любимият ресторант на Лвов „Криивка“ с нацистки принадлежности, семейни снимки на мотоциклет на SS, картечници на армията на Вермахта, атмосфера на УПА, играта "намери московеца", любими на цяла Украйна. Това е и яденето на торти "Руско бебе" и "Путин в ковчега" - забавно, с всякакви хи-хи ха-ха. Това е изключване на руския език (който се говори от половината Украйна!!!) от образователната и културна сфера на живота на страната, закриването на руските училища. Това са непрестанни обиди към руския президент и руския народ. Това е присъждането на държавни награди на книги, които „доказват“, че руснаците изобщо не са славяни и нямат общи корени с украинците (например „Страна Моксел“). Това е базата данни с циничното име "Миротворец",

Да, не всеки правеше това и не всеки го харесваше. Но това се толерираше мълчаливо - от всички. Фашизмът постепенно се превръщаше в норма. И се превърна.

И когато възмутените украинци пишат в социалните мрежи: „ние бяхме мирна страна“, това ме изумява. Каква мирна държава? „Мирна“ Украйна бомбардираше жилищните райони на Донбас в продължение на 8 години, изгаряше живи хора в Одеса, избождаше очите на бойците от Беркут на Майдана, хващаше и убиваше дисиденти (О. Бузина, О. Калашников). Още преди Майдана тя тренираше националните батальони (за какво ли, интересно?). Ако Украйна беше мирна, откъде вързикнаха терористични организации като Десния сектор? И как биха могли законно да действат  в „мирна държава?

Нито едно (!) от кървавите престъпления от времето на Майдана и следващите години на годината не е разследвано от украинските власти. Този факт ясно показва, че поръчителите са на власт.

И всъщност всички разбираха всичко перфектно. Всички знаеха всичко. Беше твърде очевидно, за да не се разбере. И живяха с това. Всеки в своя свят. И това вече не беше повреда на отделни хора, а цивилизационна мирогледна вреда, и то в национален мащаб. Настъпи промяна в духовния и културен код на руския народ, истинска дерусификация.

Ето защо, между другото, националистите толкова мразят каноничната Украинска православна църква и през всичките 8 години се опитваха да й навредят – защото именно Църквата пази в своите дълбини същия духовен и културен код.

Но това не можеше да продължава вечно. Защото Господ е жив. Злото привлича наказанието. И когато започват Божиите присъди, всички вече страдат. Защото според Достоевски „всички са виновни за всички”.

Това е ужасна истина, която засега малко хора са готови да приемат. Засега жителите на Украйна са на първия от петте етапа на приемане на неизбежното: отричане, гняв, пазарлък, депресия и приемане. И не можете да обвинявате някого за това отричане. Ясно е, че състоянието на шок все още се задържа. Всичко, което се случи, трябва да се смели. Отнема време. Но приемането на неизбежното е неизбежно. И покаянието без това приемане е невъзможно.

За мира

Мирът, който всички искаме...

Мирът е даден от Бога, за да се „ползува мира за слава Божия и за самопоправяне” (Св. Николай Сръбски). Когато призоваваме за мир, човек трябва да разбере целта на мира. Мирът не е даден на беззаконието. И ако беззаконието стане норма в мирно време, Бог превзема света. Това ни показва както библейската, така и световната история.

Тези, които ми пишат, апелират да организирам нещо и да напишем нещо някъде, или да подпишем нещо. Разберете, че въпросите за войната и мира не се решават в интернтни акции, колективни хештагове и речи на блогъри. Те се решават в офисите на Вашингтон, Лондон, Кремъл, Берлин. А за вярващия е очевидно, че тези въпроси се решават още по-високо – на небето. Небето не реагира на протести, а на промяна на сърцата и покаяние.

Украйна не е разбрала НИЩО за 8 години. Тя не разбираше, че е развила фашизъм, легализирала е беззаконни убийства, напомпала е децата си с русофобия, позволила е на Запада да направи нейната земя платформа за борба с Русия. Нито сянка на покаяние, нито сянка на промяна. Стотици истерични писма от Украйна, изпълнени със злоба, показват, че никой нищо не е разбрал. Има само омраза и търсене на врагове.

Уви, дори украинското духовенство е заразено с това. Те се втурнаха да не почитат паметта на патриарха - без нито една канонична причина за това... Това наистина ли ще помогне на света? Рядко-рядко звучат гласовете на истински християнски пастири. Ще ги изпиша, скъпи са ми:

„Ужасът на войната разделя хората на два лагера. Някой започва да гледа вътре в себе си, да се разкайва и в резултат намира Бог, докато други, напротив, стават все по-огорчени, подбуждат гняв и омраза в душите си, като по този начин, за съжаление, се отдалечават от Всемогъщия ”(Митрополит Антоний ( Паканич)).

„Четейки Словото Божие, ние също разбираме, че всякакви войни и катаклизми са действия на Провидението Божие. И ако това е така, тогава никой няма да ни даде избавление от тази беда, освен Самият Бог. Ако няма Божия воля, тогава всички армии на света няма да могат да ни помогнат. Как можем да превърнем Божия гняв в милост? Има само един начин - покаяние...

Страната ни претърпя ужасна съдба, която никой от нас не можеше дори да си представи... Всемогъщият Господ, изпращайки ни скърби за увещание, като баща, наказващ непокорно дете, очаква от нас покаяние и увещание ” (метр. Лука Запорожски).

„Докато няма дълбоко покаяние от нечия гордост, арогантност, сребролюбие, жажда за власт, гняв, разсеяност, неистина и други грехове, няма да има нищо добро в следващия час. За съжаление, покаянието на повечето хора се нарича ежедневно или по-малко формално. Затова уважавам, че никой от архипастирите и пастирите ни пред виновните не призовава всички към покаяние. Това е супер важно, защото хората не искат да пеят греховете си и да започват да повтарят мълчаливо, кой на кого звучи. Друг път към помирението обаче няма” (изповедник на Киевската духовна семинария архим. Маркел (Павук)).

Това е истинският християнски възглед. И това наистина е пътят към мира, който е даден само от Бог. Не търсене на врагове отвън, а опит да разберем защо сме разгневили Бог и какво Той иска да ни каже чрез определени допускания.

Мирът трябва да се поддържа

А мирът е състояние, което трябва да се поддържа. За съжаление, понякога (когато няма друг изход) и с военни усилия. „Началникът е божи слуга, добре е за теб. Но ако вършиш зло, бой се, защото той не носи меча напразно: той е Божий слуга, отмъстител за наказанието на онзи, който върши зло” (Рим. 13:4).

Спомням си един библейски епизод. Когато племето на Вениамин извърши ужасно беззаконие – груповото изнасилване на жена – другите племена, поразени от това престъпление, се събраха за военни действия срещу Вениамин, за да го вразумят. И Господ благослови израилтяните за тази война.

„И те станаха и отидоха в Божия дом, и попитаха Бога, и израилевите синове казаха: Кой от нас ще влезе на война първи със синовете на Вениамин? И Господ каза: Юда ще върви напред.

... И израилевите синове отидоха и плакаха пред Господа до вечерта, и попитаха Господа: трябва ли още да се бия със синовете на брат си Вениамин? Господ каза: идете срещу него.

... ще изляза ли пак да се бия със синовете на брат ми Вениамин, или не? Господ каза: иди; Утре ще го предам в ръцете ти.

... И Господ порази Вениамин пред израилтяните и в този ден израилтяните положиха двадесет и пет хиляди сто мъже от синовете на Вениамин, като извадиха меч ”(Съд. 20:18,23,28,35) .

Сега не се опитвам да придам религиозен характер на настоящата специална операция и не искам да сакрализирам тази война. Просто искам да покажа библейската логика на нещата: Бог наказва злото и понякога с ръцете на хора, които не са праведни, които имат свои проблеми в отношенията си с Бога.

Няма значение кой е инструмент в ръцете на Бог. Важно е, че Господ наказа Израел за тяхното беззаконие чрез нашествието на различни народи и е в състояние в наше време да учи и наказва народи и държави по същия начин. Библейските закони са вечни.

Фашизмът е зло и ще бъде наказан от Бог. Фашизма не може да се договориш. Може само да се унищожи. Време е някой да плати сметките. Русия нямаше избор. Тези, които ги касае са наясно с това.

Руският войник дойде за фашиста. Не за цивилни. Това не е война срещу Украйна - това е война срещу фашизма. И руският воин постъпва правилно – с цената на живота си. Благодарение на руския воин хората в Донбас за първи път от 8 години излязоха от мазетата си и видяха мирното небе.

Ужасно е, че сега загиват цивилни. Една война може да бъде праведна хиляди пъти, но не търсете истината в атмосферата на истинска война. Самата война винаги е катастрофа. Едни стрелят натам, други насам, едни пропуснаха, трети уцелиха своите... Войната е ужасна и безумна кървава каша.

Затова нарочно няма да обсъждам тук конкретни случаи на обстрел на мирни обекти – кой от коя страна е стрелял, вярно ли е, вярно ли е това. Това е война. И аз не съм там, така че не мога да преценя адекватно какво се случва в този или онзи регион на Украйна.

Министерството на отбраната на Руската федерация и социалните мрежи на участниците в спецоперацията казват, че нацистите използват цивилните като жив щит. Украйна отговаря, че Русия е тази, която стреля по невинни хора. На кого да вярвам? Лично аз вярвам на Министерството на отбраната на Руската федерация, защото работех като журналист в Украйна и знам както патологичната измама и липсата на независимост на украинските медии, така и безчовечността на националните батальони. Но разбирам, че не мога надеждно да проверя информацията, която идва в момента. Затова смятам за най-добре да замълчим тук и да се помолим за упокой на всички убити – и от двете страни. И за това всичко да свършва по-бързо и без невинни жертви.

Украйна е урок за Русия

Украйна е урок за Русия. Във военния списък Св. Николай Сръбски има беззаконие, което засяга и Русия. Русия от Господ също може да получи урок.

Днес има експлозии в района на Киев, утре може да има и в района на Москва. Проблемът на Украйна е фашизмът. В Русия има своите собствени скелети в килера, което е отделна тема.

„Или мислите, че онези осемнадесет мъже, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? Не, казвам ви, но ако не се покаете, така и вие ще загинете” (Лука 13:4-5). „Божият гняв е от небето срещу всяко нечестие и неправда на човеците, които потискат истината с неправда” (Рим. 1:18). „Божият гняв идва върху синовете на непокорството” (Кол. 3:6).

Христос предупреждава за войни. „Чувайте за войни и слухове за война… защото народ ще се надигне против народ и царство срещу царство“ (Матей 24:6-7). След дългото Божие търпение и прошка войната може да дойде като урок. Това е страшно. Предсказвайки войни, Христос плачеше (вж. Лк. 19:41).

Всички тези библейски предупреждения се отнасят напълно за нас, руския народ, живеещ в цивилизационното пространство на някога обединена, а сега разделена Русия. И викът на Христос е и за нас. Всички сме си виновни един за друг.

И единственият начин да се сложи край на войната, разрешена от Бог, е да се промени съзнанието пред Бога. Всеки има своя собствена задача и собствен път. Но във всеки случай фашизмът трябва да бъде унищожен, а фашистите най-малкото трябва да бъдат в затвора. В противен случай мир няма да дойде.

Фашистите не могат да бъдат защитавани. Една от основните трагедии на Украйна е, че неонацистите завзеха властта и принудиха армията да се бори за тяхната идеология. Обикновените украински момчета умират - не за земята си, не. Никой не отнема земята от украинците и дори ръководството на градовете им не се заменя, когато руските войски влизат там. Момчетата умират, защитавайки интересите на нацистите от Радата, както и тези, които ги контролират отвъд океана. Това е най-лошото.

И за тази кръв, която сега е пролята, Бог ще държи сметка от всеки от нас. За нашия плач, нашите молитви, нашата промяна в живота ни, нашата омраза или любов, нашата помощ към ближния или нашето „както трябва“, за нашата честност. Всички сме в този котел, защото сме един народ. Тук няма зрители. Всички участници.

Това е изпит за съвестта, изпит за християнството, изпит за човечност, за истина. Трудна проверка. Войната изпробва всичко. И променя всичко. Войната е Божия съд над всичко и голямо изпитание.

Бог да ни даде на всички това изпитание да преминем. Нищо случайно не се случва в света.

Послеслов

Написах своя опит, чувства, мисли. Стоях на тази позиция през 2014 г. и стоя сега. Разбирам, че мнозина ще възприемат статията негативно. Но ако бих написъл друго, щях да съм лъжец.

Не искам война. Искам мир. Но – мир без фашизъм.

Сега е Пост. Великден наближава. Дано всичко свърши до Великден. Бог знае дали ще свърши. Дотогава ще плачем и ще се молим. Има за какво да се плаче. И има за какво да се молим.

Някой ден всички ще трябва да погледнем в очите на Онзи, от чието име каза нашият велик поет:

„Ще сляза в гроба и на третия ден ще възкръсна,

И както саловете се спускат по реката,

При мен на съд, като шлепове на каравани ,

Вековете ще изплуват от мрака.”

(Б. Пастернак. Доктор Живаго).

И всеки тук сам решава – на коя страна ще застане, и с каква съвест ще дойде при Христос.

Оригинал: https://radonezh.ru/2022/03/14...