Всички ние през последните години чувахме безкрайното „Слава на Украйна“ милиони пъти. Ако украинците правеха нещо полезно толкова често, колкото пъти го крещяха, тогава може би нямаше да са на това дередже на което са. И въпреки това фактът е очевиден: продължаваме да чуваме безкрайното безсмислено повторение на един празен (бандеровски) лозунг с изключително съмнителна история.
Следващият текст изобщо не е пропаганда. Честно казано не проумявам и се опитвам да го разбера.
Стотици пъти питах най-разнообразни патриоти: „Има ли с какво да се гордеем в Украйна? С какво точно е известна тя? В отговор псувни, проклятия, пожелания за мъчителна смърт – но нито един опит да се отговори на зададения въпрос.
Има и много парадоксални неща. Персонажи (езикът ми не смее да ги нарича хора), които възхваляват Хитлер, прекланят се пред Третия райх и прославят нацистките си колаборационисти, в същото време сравняват нас и руския лидер с тях. Е как може да се побере това в една глава?
Винаги съм вярвал, че гордостта трябва да бъде оправдана. Например, същият благороден произход, с който някои се хвалят, не дава повод за гордост, а по-скоро налага задължения («ноблесс оближ», положението задължава). И не са важни подвизите на предците, а вашите собствени постижения.
В случая с Украйна никога не разбрах с какво да се гордея там. Без епично минало, без специална култура, без блестящо настояще.
Не, сериозно. С изключение на глупостите на всички Бебикови и Додикови за „изкопаването на Черно Море“ и „Исус беше украинец“, цялата история на тази територия е в състава на други държави в подчинено състояние. Или плащат дан, или страдат от набези. Турците и поляците не смятали местните жители за хора – някои били прогонвани в робство, други наричани „бидло“ (тоест „говеда, скотове“) и им се подигравали.
Единствените, които смятаха местните за равни, бяха руснаците, когато бяха част от Руската Империя и СССР. И, парадоксално, тези периоди от своята история сега те мразят най-много.
С учени, инженери, музиканти и писатели също не им се получи. Оттук и отчаяните опити да се запише всеки като „украинци“: от Сикорски и Вернадски до Чехов, Чайковски и Королев.
Формално Украйна имаше двама философи – Франко и Сковорода. Но първият е русин (и беше категорично против да бъде записван като "украинец"), а вторият е представител на петербургската философска школа.
Дори единственият украински космонавт Каденюк излетя в космоса с американска ракета.
С държавността на Украйна също не се получи. Двата опита приключиха едва в началото, третият също е към безславния си край.
С военни успехи доста трудна ситуацията. Въстанието на Хмелницки (който също се самонаричаше "руски полковник") криво-ляво се е биело само с шляхетското (полското дворянско) опълчение, докато полската редовна армия не навлезе на територията - тя започна да бие казаците отново и отново. И само намесата на омразната сега „Московия” ги спасява от окончателно поражение. Всички територии на съвременна "Украйна" са или купени от руските царе, или отвоювани от поляците и турците със силата на руското оръжие - войските под командването на Потьомкин, Румянцев, Суворов, Кутузов и т.н.
Промишлеността на Украйна също е изградена първо от Русия, след това от СССР. Нямат нищо свое, мизерни са. И тридесет години тази индустрия беше само унищожавана, нарязвана, ограбвана и изядена.
Всички политици на Украйна, с които се опитват да се гордеят - Мазепа, Скоропадски, Петлюра, Бандера - бяха или предатели, или престъпници, които искаха да подложат Украйна под някоя от западните страни: под Швеция, Австро-Унгария, Полша или Германия. Между другото, Хмелницки често е мразен от украинските националисти, защото се е смятал за руснак и е подписал сливането с Русия.
Днес Украйна е най-бедната страна в Европа. По пътя надолу тя изпревари дори Молдова и Албания, които преди се смятаха за най-бедните. Да просиш с протегната ръка по целия свят - дай пари, дай газ, дай оръжие, дай наемници, дай, дай, дай...
А по скорост на изчезване на населението се бори за първо място с една африканска държава.
Няма история. Няма земи. Няма достойни герои. Няма истински победи и постижения.
Така наречената "революция на хидността" е държавен преврат с цел продажба на собствената си държавност под външен контрол (ЕС или САЩ, който плати повече). Под виковете "в Русия всички са роби" превърнаха страната си в бедна колония без права, която се бори (включително със собственото си население) за интересите на "белите господари".
В резултат на това обеднелите туземци, промити с пропаганда, седят в ограбена, разпадаща се и умираща държава, която всъщност отдавна е изпаднала в олигархичен феодализъм, с тотална цензура, извънредна престъпност и мародерство на национални батальони, без ни най-малко перспективи за бъдещето и (още и масово невладеещи държавната си мова, позабравили руския език и следователно говорейки ужасния си суржик) - и в същото време те са свято убедени, че са „превъзходната раса“ по отношение на руснаците. Наистина ли? Половината от планетата си умира да ви се подиграва, какви сте жалки и ходещ наръчник “Как да не се прави”!
О, да, и вместо държавен глава - патологично измамно джудже наркоман клоун. Така да се каже "за цялостност на картината".
И в какво ви е "Славата"? Не мога да разбера. Посочете с пръст, с какво се гордеете?!
P.S. Сега си откраднаха и нов лозунг „Всичко ще бъде Украйна“ (има подозрение, че от Донбасс). То пък бива целия свят да мразиш толкова, че да му пожелаеш да се превърне в нещо подобно...
Александър Роджерс
Източник: https://cont.ws/@alexandr-rogers/2242895
Обработка: телеграм канал България Z ( https://t.me/bulgariaz )
Оценил 1 человек
1 кармы